Ще се откажат ли руските НПО от чуждестранно финансиране?
Новият закон за „Регулиране дейността на НПО, които изпълняват функцията на „чуждестранни агенти” може да доведе до консолидиране на организациите в страната и тяхното мобилизиране да търсят ресурси сред представителите на средната класа в собствената си страна.
Запознайте се с мнението на Полина Филипова - Директор програми и връзки с донорите в „Помощ за благотворителността – Русия”.
Ново законодателство – стъпка назад за руските НПО
Полина Филипова
Оригиналната статия на английски можете да видите тук.
Миналата седмица, с голяма бързина, Руският парламент прие нов закон с име, което би било подходящо за времената на студената война: „Регулиране дейността на НПО, които изпълняват функцията на „чуждестранни агенти”. За съжаление, името отразява съвсем точно същността на закона, който представлява най-голямата заплаха, пред която неправителственият сектор се е изправял през последните 20 години.
Законът изисква всички НПО, които имат някакво чуждестранно финансиране и „участват в политически дейности на територията на Руската Федерация” да се регистрират в специален регистър към Министерство на правосъдието. „Едно НПО се определя като такова … ако участва в организирането и провеждането на политически дейности, които имат за цел да повлияят на решенията на държавните власти, на тяхната политика, както и на формирането на общественото мнение…”
Тези НПО, които се регистрират доброволно ще трябва да включат този новопридобит статут на „чуждестранен агент” във всичките си документи, публикации и PR материали. Има още доста други изисквания, които тези агенти трябва да изпълнят, за да спазят закона. Едно от тях е, че ще трябва да предоставят отчети за своята дейност на всяко четиримесечие (сега е веднъж годишно) и ще преминават годишен одит (в момента той е задължителен единствено за фондации).
Съдбата на онези НПО, които не се регистрират е дори още по-интересна – тяхната дейност може да бъде прекратена от властите за срок от 6 месеца, а сметките им замразени. Всяко НПО има право да обжалва в съда, за да отхвърли това прекъсване и да докаже, че не се занимава с „политически дейности” използвайки чуждестранни пари. Тази задача изглежда почти невъзможна, и то не само поради пословичната корупция в руските съдилища. Проблемът идва от там, че дефинициите за „политическа дейност” и „чуждестранни средства” са написани толкова широко, че почти всичко може да попадне в тази категория.
Всъщност, това изобщо е първият път когато в Русия се дефинира терминът „политически дейности”. Очевидно всеки опит да се повлияе на общественото мнение или решенията на властите е политическа дейност. Пример за такава дейност беше даден между първото и последно четене на този закон, когато голям брой обществени организации – много от които имат чуждестранни грантове – публично заявиха своите опасения, че този закон ще нанесе вреда на нправителствения сектор в Русия, и че той противоречи на руската конституция. Очевидно те се опитваха да повлияят едновременно на процеса на взимане на решения и на общественото мнение! Ако по онова време законът вече беше влязъл в сила, всички те щяха да бъдат глобени, закриви, или задължени да носят етикета на чуждестранен агент, за да знаят всички честни хора, че те работят за интересите на чужди и предполагаемо враждебно настроени държави.
За да бъдем справедливи, в законопроекта бяха внесени няколко промени между две четения. Религиозните, общинските и благотворителните организации бяха изключени, както и НПО работещи в областта на културата, здравеопазването и други невинни области. Образованието обаче не е в този списък и аз не мисля, че то е изпусната случайно.
В глобалната икономика, понятието „чуждестранни пари” също оставя доста място за интерпретации. Ако руска компания търгува едновременно на местния и международния пазар или купува Руски или чуждестранни акции и ценни книжа, може да се спори дали нейните дарения към подозрително НПО са чуждестранни или местни.
Идеята зад този закон е доста прозрачна – върху всички организации е поставена примка и ако те искат да продължат своята дейност те ще трябва да цензурират всяка своя стъпка и да се уверят, че не се намесват в делата на държавата или на нейните представители.
Руските законодатели твърдят, че този нов закон е идентичен с подобен закон в САЩ. Всъщност, това не е точно така. Закон за регистрация на чуждестранните агенти (FARA) е американски закон, който е приет през 1938 година, който изисква от агентите, представляващи интересите на чужди сили в „политическо или квази-политическо” качество, да разкрият своята връзка с чуждестранното правителство, както и информация за дейността и финансирането си. Законът е приет в отговор на немската пропаганда предхождаща Втората световна война. Той е бил използван в 23 криминални дела по време на войната. През 1996 година Законът е променен и ограничен да насочи вниманието върху агенти, които действително работят с чуждестранни сили, които търсят икономическо или политическо преимущество влияейки върху процеса на взимане на решения от правителството. Това увеличи необходимостта от доказателства и оттогава няма успешно приложение.
Руският закон е в унисон с други закони, които бяха приети наскоро и които сериозно нарушават основни човешки права гарантирани от руската конституция – свобода на словото (законът за интернет, законът за клеветничеството), свободата на събиранията (законът за събиранията) и др. Руските власти сложиха още една тухла в стената, която ги защитава от всякакъв обществен контрол или критика от страна на организации на гражданското общество. Колкото повече се увеличаваше протестът срещу този проектозакон, толкова по-бързо работиха законодателите, за да го приемат.
Очевидно желанието да се закрият няколко руски НПОта е било толкова силно, че законодателите напълно са пренебрегнали риска от това да „изхвърлят бебето с водата”. Много НПО, които представляват различни уязвими групи доста ще се замислят преди да говорят за проблемите на целевите си групи (например, за да повлияят на обществени политики) или да кандидатстват за чуждестранно финансиране.
Разбира се, всички ние знаем, че всяка промяна предоставя нови възможности. Има само едно ярко петно в тази мрачна картина – тази заплаха може да помогне на НПО сектора в Русия да се консолидира и да се научи как да набира средства измежду средната класа в Русия, която засега до голяма степен дарява за умиращи деца. Руските НПО трябва да убедят обществеността, че техните усилия да изградят развито гражданско общество и да установят върховенство на закона в Русия засягат добруването на всеки човек. Това е трудна задача, която трябва да се изпълни.
Източник: Alliance Magazine
